![]() ![]() ![]() ![]() Открий в сайта: ![]() |
Нокиа Ен-Гейдж (Мобилен телефон)Нокиа Ен-Гейдж е мобилен телефон разработен от Nokia, предназначен за геймъри които обичат да имат всичко в едно решения и са уморени да носят наведнъж две джаджи в тях - мобилен телефон за говорене и преносима конзола за игра. Бидейки превъзходен производител на мобилни телефони, Nokia реши да опита в тази неизследвана от тях територия и директно да се конкурират с добре известния и застопорен играч - Нинтендо, чийто конзоли се продаваха много добре, но им липсваше тази готина способност на телефон. Пуснат през 2003 година, имаше добри спецификации за джобно устройство, но слаб маркетинг, съчетан със съревнованието от Нинтендо и слабия дизайн, направиха телефона един от най-слабо продаваните продукти на Нокиа за всички времена. Ен-Гейджа направи своя дебют и след това почти се провали, но аз бях все още заинтересован от игрова конзола и мобилен телефон в едно. Спомняйки си времето когато имах джобна конзола и Гейм Гиър, бях много щастлив с портативно игрово устройство, особено когато лаптопите не бяха широко разпространени както сега. Телефона е много трудно да се намери в магазините, но пък и аз не исках да плащам пълна цена. На 13ти Декември 2005 година отидох в заложна къща и купих един за 180.00 BGN лева, без кутия и ръководство, но с една игра на 32MB MMC карта, зарядно и USB кабел. Зарядното не работеше, но нямаше гаранция от заложната къща, затова трябваше да купя ново зарядно за 15.00 лева от магазина на Handy и след това си купих предплатен пакет за 9.90 лева и вече бях готов да използвам моята нова придобивка. Размера на телефона е 12.5 сантиметра широк в горната част и 13.37 см широк в долната част, 7 см висок в центъра и 2 см дебел със полуовална, необикновена за телефон форма:
Самият телефон не е тежък и прекрасно пасва в повечето джобове, и е лесен за носене, дори при каране на колело. Състоянието му не беше прекрасно. Имаше няколко драскотини и също малки напуквания, но работеше безупречно. Беше зелената версия с класическият външен вид и изглед. Потърсих нови панели за да променя външния вид но не успях да открия нито един в няколкото магазина където попитах. Лицевата част на телефона има LCD дисплей в центъра. В ляво на дисплея е зеления бутон за приемане на разговори, под който е кейпада с курсорните клавиши и под него има три бутона - първият за музикален плейър и нотен знак, втория за радио плейър с радио знак и третия бутон е Symbian бутона с логото на Symbian на него. Под трите бутона са бутоните изчистване и лява селекция. В дясно на диплея е бутона за затваряне, стандартен числов телефонен кейпад и под него са бутоните дясна селекция и молив. На екрана, макар и малък, изписаните текст и графика са лесни за четене и различаване. В долната лява част са жаковете за слушалки и дупката на микрофона. Популярен мит е че поради необикновеното положение на микрофона, трябва да извършваш странично-говорене (side-talking), което никога не беше необходимо когато говоря.
Но и никога не съм бил от другата страна, за да чуя как е със и без side-talking, така че е трудно да се каже дали страничното говорене подобрява звука за слушателя. В лявата част на телефона са конекторите за зарядно устройство и USB кабела и в дясно е бутона за включване, който трябва да се натисне за няколко секунди за стартиране на устройството. На гърба на телефона има широк черен бутон, който след като се натисне прави махането на задния панел много лесно. След като се отвори се виждат батерията, слота за SIM карта и слота за картата с памет. За да се смени картата с памет или SIM картата, батерията трябва да се извади от слота, което прави смяната на тези части един нежелан процес. Затова първо купих 512MB MMC pqi карта, а по-късно 1 GB MMC+ pqi карта, така че да не ми се налага да я сменям за инсталиране на нов софтуер или добавяне на mp3 песни. Веднъж стартиран, се появява екран за въвеждане на PIN код и след това се показва
N-Gage сплеш анимация. След това пита за текущата дата и час, които не бяха запазени и трябва да ги въвеждам
всеки път когато махам батерията. Телефона има малка батерия вътре за времето, но очевидно тя не работеше.
След началото, се показва стандартния телефонен Nokia екран. На върха е информационната лента.
В ляво на информационната лента е силата на мрежовото покритие, до него часа, мобилния оператор, датата, а в дясно е заряда на батерията.
Под информационната лента е тапета, който се сменя лесно и на дъното са две менюта -
По-важните бутони са от лявата страна на дисплея. Музикалния бутон активира музикалния плейър, който
свири музика от картата с памет. Ако не е сложена карта с памет се появява съобщение На горната лява част в менюто е иконата Nokia N-Gage използва затворената система Symbian OS v6.1 правейки
всичкия наличен софтуер за S60 серията Nokia телефони да тръгва на него.
Цветния екран с 4096 цвята прави по-сложни игри на разположение и мощния ARM процесор пуска всичките
на сносна скорост. Множество инструменти, приложения и игри са на разположение
и лесно инсталируеми. Първото приложение което инсталирах е файловия менажер. Използвах го за трансфер, изтриване и местене на файлове от
и към картата с памет, вградената памет в телефона и с други устройства.
Второто приложение което инсталирах беше и след това Емулатори и игри не е единствения наличен софтуер за N-Gage. Има софтуер за всичко друго - от приложения за съобщения, обработка на изображения, редактиране и всичко друго, до уеб браузъри и имейл клиенти. Огромна софтуерна библиотека е на разположение и възможна за теглене от Интернет и тогава проблема е откриването на правилното приложение. Риск е и че софтуера може да съдържа вирус, някои вируси бидейки гадни и пращащи съобщения на случайни номера и струвайки ти пари. Никога нямах проблем с вирус, но за причини от сигурност и спестяване на батерия, блутута беше винаги изключен. Безплатни и shareware игри са също налични за изтегляне. Изтеглих много игри за тестване и някои от тях бяха пристрастяващи. Независимо че притежава широк спектър от софтуер и много страхотни игри, не използвах телефона нито за продуктивност, съобщения или игра. Главни причини спирайки ме от правене на нещо друго на телефона освен говорене, беше бързото изхабяване на батерията. С по-добрите игри или по-изискващите емулатори телефона беше използваем само за максимум 4 часа игра, след това трябваше да се презареди. Опитах с резервна батерия, но настройката на датата и часа всеки път, ме накара да забравя тази опция. Носенето с мен на резервно зарядно устройство също не беше опция, защото не е възможно да се използва навсякъде и е голямо. Намаляването на силата на гръбната светлина, използването само на едно приложение по едно и също време и намалянето на силата на звука или дори изключването му, не подобри ситуацията. Играйки някои игри, потребителската намеса може и да не е нужна за известно време, но тогава гръбната светлина угасва, което инстинктивно те кара да натиснеш някой клавиш, което може да струва живот в някои игри. Телефона е труден за използване за различните от телефон части в него. Липсата на Wi-Fi беше спиращ пункт за мен да го използвам за браузване. Уеб броузери са налични за Symbian OS, но на N-Gage трябва да плащам скъпи Интернет сметки на доставчика, което аз отказах. Ако имаше Wi-Fi, можеше да го ползвам в кръчмите, у дома и навсякъде другаде къдете е наличен WiFi Интернет за ползване. Но има само Блутут връзка. Със Symbian MP3 плейър разреших проблем с медия плейъра, който не беше възможен да се ползва без слушалки, но радиото не беше достъпно за стартиране без слушалки, дори и след това да можеш да го настроиш на високоговорител и да го слушаш. Телефона лесно се свързва към моята Амига чрез USB кабела, но е полезен само за изтегляне на файлове от телефона. Записване на файлове в телефона кара Ен-Гейджа да покаже WSOD (Бял Екран на Смъртта) и забие по незнайни и неразрешени причини. Силата на звука и вибрациите понякога не са достатъчно силни и е трудно да се усети обаждане в шумна градска обстановка. И телефона разви сигурен ритуал след прибиране у дома - първото нещо беше да свържа телефона към зарядното, след това останалото. Дори с всички тези проблеми с телефона, реших да го пазя и го използвах за повече от две години. Това беше моят пръв мобилен телефон, който някога съм притежавал, но не придобих никаква сантименталност към него. Служи ми относително като телефон и относително като игрова платформа. След като купих Toshibo V9+i мобилния телефон и взех SIM картата от Ен-Гейджа и я сложих в Тошибо телефона, почти забравих за N-Gage за няколко седмици. По-късно реших да го влюча и да изиграя няколко игри и тествам емулатор. За моя лоша изненада, телефона не се стартира без SIM карта със съобщение за грешка да сложа SIM карта. Така че телефона дори и рекламиран и продаван като игрово устройство, беше безполезен без телефонната част. Трябва да купя СИМ карта за да мога да го използвам, което означава още пари изхарчени за играчката. Не купих нова карта. По-късно намерих използвана предплатена карта, която я вкарах поне да мога да го използвам, но не мога да форматирам картата с памет, защото се появява WSOD когато отивам в Memory менюто. Има широк спектър от нов софтуер и компилатори на разположение за Symbian, но Ен-Гейджа няма TV изход да се гледа на него на голям екран, сега когато до държа само у дома. Модела който имам е вече спрян в полза на Nokia N-Gage QD, в който много от проблемите са разрешени и е с по-дълъг живот на батерията. Nokia със сигурност е много добър производител на телефони и прави добри телефони, няма съмнение в това. Като конзолен производител, Nokia трябва да разработва и изследва много повече и по-надълбоко, за да може да се състезава с другите играчи на фронта на преносимите игрови устройства.
|