Открий в сайта:
Ревю на Chronos 80 в 1 Card Reader CR-561 (Четец на карти с памет)
Покупка
Картите с памет са навсякъде около нас и вече са се наложили като стандарт в много устройства.
Имам карта с памет в моят телефон, карта с памет в дигиталната камера. Използвам карти с памет за
трансфер на данни между компютри, за склад на ценна информация, музика, документи и снимки.
Картите с памет са много малки, компактни, ефикасни, безшумни, евтини, сравнително бързи и лесни за манипулация.
С напредването на технологията, техните възможности за складиране нарастнаха неимоверно, докато размера им
беше запазен същият или дори по-малки варианти се появиха. През 2005 година, 256 Мегабайта карта с памет беше скъпа и трудна за намиране,
през 2009 година, 4 Гигабайта е малка, има я навсякъде и е евтина. Нуждата от по-голям склад на памет също провокира нуждата по-големи карти с памет.
4.0 МегаПикселова дигитална камера продуцира много по-малки фото файлове, докато моята FujiFilm FinePix F50fd 12.0 Мегапиксела
продуцира средно 4.5 мегабайтови файлове с изображения. Това означава че с 128 Мегабайта карта с памет, мога да направя само около 28 фотоси, което е твърде малко.
Данните запазени на картите с памет, които имах, свалях към моята Амига по два метода. Първият метод беше чрез използване на директна USB връзка с различни устройства.
Едно от тях беше Casio Exilim EX-Z1050 дигиталната камера свързана чрез USB с достъп до картата от Workbench. Дигиталната камера имаше плюса че можеше да използва SD и MMC+ карти с памети, за разлика от FujiFilm-а който не може да използва MMC+ карти, но може да използва XD, която също може да се използва
с USB кабел, но той е различен от кабела на Casio.
Телефона Nokia N-Gage (Нокиа Ен-Гейдж) също може да се използва
за достъп до карта с памет, но изглежда Symbian мрази AmigaOS, така че записа там не се препоръчва.
Телефона Toshibo V9+i (Тошибо В9+и) използва microSD карта,
до която има достъп чрез свързване на устройството към Амигата, но пак може да се ползва само тази карта.
Вторият метод за достъп до карти с памет беше чрез използване на компютър с вграден слот за карти с памет.
Рядко откривах десктоп ПиСита със слотове за карти с памет, но ги има.
Има и някои лаптоп ПиСи-та със слотове, но не всички. Например Dell Inspiron E1505 има такъв слот, но Dell Latitude D630 няма слотове за карти с памет.
С всички тези различни формати наоколо, нуждата да се включват устройствата, когато се извършва достъп до картите в тях,
и търсенето на някой с правилното
ПиСи, само за да мога да прочета карта с памет, ме накара да разреша проблема радикално.
След кратко разглеждане в магазина на Reset Computers, докато минавах
наблизо до улица Г.С.Раковски в София, купих Chronos 80 in 1 Card Reader
, който изглеждаше достатъчно добър
за моите нужди, за около 25 лева.
Опаковка
Картовият четец беше прекрасно и силно опакован в прозрачна пластмасова торба, която трябваше да отрежа
с ножици, за да отворя четеца. По време на манипулацията отрязах малки части от хартиената торба от горната страна, но за щастие не повредих нищо.
Предната корица има Chronos
логото горе в дясно, с текст под него - UNLIMITED TECHNOLOGY (безгранична технология)
и
връзка към www.chronos.com.tw - уеб сайта на производителя, с информация, драйвери, новини за всички готини, евтини джаджи произвеждани под марката.
Купих си червената версия на четеца, но има и други цветове, според информацията за продукта и снимките на техния уеб сайт. От дясно на четеца, който беше поставен под 45 градуса,
се вижда SIM CARD Mobile Ready!! (Готов за Мобилни СИМ КАРТИ)
таг със снимка на СИМ карта. Под картовия четец
има друг таг Mobile Express No Adapter reuqired!! (Мобайл Екпрес Не се изисква Адаптер)
,
в дясно снимки с текст в червени кръгове - MOBILE (МОБИЛЕН)
, CAMERA (КАМЕРА)
, CAMCORDER (КАМКОРДЪР)
.
Най-долу в мрежа 3x3 са показани фигури и имена на главни широко известни поддържани от устройството карти.
Списъка е от ляво на дясно и от горе на долу: MICRO SD
, MICRO SDHC
, MMC MOBILE
, MINI SD
, RS-MMC 4.0
, MS DUO
, T-FLASH
, RS-MMC
, MS-PRO-DUO
.
Дори и да не сте сигурни коя точно е Вашата карта, или текста на нея е размазан и не може да се прочете, от формата на картата
може да се каже какъв тип е, с малки изключения, където някои карти имат еднаква фигура показана на картинките.
Дори и някои от картите да са много редки, трудни за намиране и в малка употреба,
прекрасно е да знаеш че можеш да четеш тези не толкова широко известни формати, без да е нужно да се закупува друг четец на карти с памет или специално устройство само за инцидентно прочитане на малко данни.
Правописна грешка се вижда на корицата - Reuqired!!
, което е малко срамно,
но считайки че цената на продукта е екстремно ниска, е нормално дизайна на корицата да е правен от някой чийто първороден език със сигурност не е Английски.
Това е дори по-забележимо на задната страна на корицата, където горе в ляво е написано CR-561
- най-вероятно модела на устройството.
Горе в дясно отново е CHRONOS
логото с адреса на уеб сайта. Горе в центъра е дупката която е в стандартните за магазините размери и форма,
за лесно поставяне на продукта по рафтовете.
Под номера на модела и логото, на бял фон са написани Support Card Type (Поддържани Картови Типове)
, където всички поддържани от устройството карти с памет са написани.
Точно 80 различни типове са написани, включително СИМ на края. Текста е огромен и респектиращ списък,
дори и ако някои от моделите изглежда че се произвеждат само от различни компании, или другите изглеждат че никога няма да имам досег с тях.
След първият списък е Feature (Характеристика)
текста, който казва че устройството поддържа
широк спектър от Карти с Памет, дори някои по-екзотични варианти като SDHC, micro SD (без нужда от адаптер), M2 и SIM,
и всичко това на Windows VISTA системи. Същото така твърди че това е първия картов четец който поддържа СИМ карти,
което може и да е вярно, защото никога не съм виждал СИМ картов четец по магазините преди.
Също се казва че не нужно да се достави СИМ редактор приложение за да се редактира телефонната книга и SMS на GSM SIM Картите.
Накрая в червено заглавие е Specification (Спецификация)
, където детайлите на устройството са
написани - 6 Картови Слота, съдържанието на пакета - USB-A-Male към USB-A-Female Cable x 1, SIM Editor/98SE Driver CD x 1.
Написано е и че устройството поддържа USB 1.1 и USB 2.0, високоскоростен трансфер от 480Mbps.
Съвместимостта назад с USB 1.1 е също плюс, особено когато се опитвате да използвате устройството на по-стари платформи.
Измерението на четеца е 52.5 x 87 x 16.8 mm с тегло от 60 грама. Съветва се да се инсталира CD софтуера за Windows 98SE потребители.
Отдолу на задната корица има шест лога, пет от които са различни въплащения на Windows - Vista, ME, 2000, 98SE и XP, а също и MAC OS 10.x. За съжаление AmigaOS не е написана, нито Linux.
От дясно на OS логата са RoHS
, CE
и FC
лога, което означава че продукта е наистина приятелски за околната среда и законите са взети предвид, когато е произвеждан.
Под безопасните за околната среда лога е серийния номер, същия като този залепен към самото паметово устройство, който се отлепи
скоро след като започнах да използвам четеца.
На гърба на пакета също беше сложен USB кабела. Между хартиените обложки беше залепено в найлонова торба
miniCD с драйвери и SIM Card Editor V205-0809. CD-то е пълно 10.5 MB, именувано
точно според версията на софтуера и включва SIM Card Editor (СИМ Карт Редактор), заедно с ръководство
на софтуерното приложение на Английски, Немски, Руски, SC и TC. Представени са също Windows 98 драйверите в отделна WIN папка. Всичките файлове са с дата
22-Aug-2007, което изглежда че е датата на мастеринга на CD-то. USB кабела е 1 метър дълъг, идващ много удобно
за компютри без USB входове отпред, като кутията която използвам за моята АмигаУан. Четеца на карти с памет
е възможно и да се свърже направо към USB порт на компютъра, но не е толкова гъвкаво, както когато
се използва мъжкият към женски USB кабел, дори и четеца да има малка гъвкавост,
дадена от 3 сантиметровия дълъг кабел сложен в него. Кабела може да се пъхне в устройството или да се извади навън, предоставяки по-лесна манипулация.
Инсталация
Инсталацията на устройството на моята AmigaOne беше просто пъхането му в USB порт.
Устройството беше разпознато като Product:CS8819A3-116
,Vendor:Myson Century, Inc.
, Serial no.:100
, Version:a3.16
,
което беше съобщено от прозорец за USB придатък на Workbench екрана с Клас даден от АмигаОС Multiclass (Mass Storage)
, Subclass:6
и Driver:MassStorage Device Task
.
Малка червена светлина от диод вътре в устойството, показва че Картовия Четец е пъхнат в захранен USB порт и би трябвало да работи правилно.
Поставих една Hama 2GB SecureDigital Карта. За по-малко от 3 секунди, на моят Workbench десктоп се появи иконата на складовото устройство, с името под него.
Използване
Двойно натискане върху иконата отваря прозореца с файловете в него, където може да видя съдържанието на картата с памет,
след избиране наShow->All files (Покажи->Всички файлове)
от Window менюто на Workbench.
Мога да направя списък на файловете и от AmigaShell (АмигаШел)
с dir USB0C:
или dir USB1:
ако USB0C е вече използвано
от друго USB складово устройство. Устройството се вижда като нормално AmigaDOS устройство и мога да имам достъп нормално, чета, записвам, преименувам и манипулирам с него чрез Workbench, AmigaShell или DirectoryOpus.
Пъхането на друга карта докато първата не е извадена, обаче
не отваря или показва друга икона, или да назначава ново USB устройство във веригата. В същност кешираната първа карта с памет
е все още показвана, но не и втората. Ако извадя първата карта с памет, тя все още е показана и дори мога да видя нейното съдържание, което е кеширано.
Това означава че не мога да използвам Картовия Четец за да копирам от една карта с памет в друга, без използването на RAM Disk:
или твърд диск.
С по-големите карти това може да се окаже проблем, защото
нямам 4 Гигабайта RAM Disk, понякога нито на твърдите дискове,
така че трабва да копирам от едната карта с памет към другата с използването на трети посредник на няколко стъпки. Друг проблем
с устройството е че по време на четене или запис към него, няма начин да се види дали има все още трансфер към него или от картата с памет.
Червеният диод вътре стои постоянно светещ, без някаква индикация какво става вътре.
Обаче в ляво, малък син диод премигва когато прехвърлям данни от картите, който е трудно да се забележи от пръв поглед.
Понякога когато извадя, и
записа или четенето не са завършили, получавам изискване от Workbench да пъхна устройството отново, за да завърши процеса. Това
може да бъде много досадно, особено ако бързате и не искате да чакате минута след процеса, само за да бъдете на
безопасната страна че всичко е завършено. Махах много карти с изискване появяващо се след това, но за щастие всички карти работят прекрасно.
Също се опитах да поставя устройството на Windows XP Dell Latitude лаптоп, без администраторски права и без драйвери.
Устройството беше разпознато чудесно, но за съжаление много устройства се появиха - E, F, G, но натискането на
техните икони, казваше да сложа устройството, защото не беше представено. Така че не работеше направо
както на Амигата и нямах нерви да опитвам повече. Считайки че е било направено за Windows, това е много
дразнещ факт за мен. Дори и нищо да не се беше показало, щеше да е по-добре, отколкото да се показват заблуждаващи икони.
Също така опитах и SIM картата която имам в моя стар телефон. Не беше прочетена на AmigaOS, вероятно изисква драйвери.
По време на пъхането на SIM картата се натъкнах отново на друга неприятност.
Ако картата не влезне лесно, трябва да я натисна по-силно, но не толкова силно, иначе картата влиза вътре в устройството
и е много трудно да се вземе от там, без да се повреди четеца или картата. Пъхнах една SIM карта и една MicroSD вътре
и вече съм много внимателен когато пъхам нещо в четеца, дори и да има известна защита срещу грешна посока на пъхнатите карти с памет.
Скорост
Скоростите които мога да достигна са само 1.1 USB стандарти, защото на моята AmigaOne имам само такива портове. Той е много по-бавен от по-новият USB 2.0, но тестове ми показаха че изображения от моята FujiFilm камера на 12 Мега Пикселова разделителна спсобност, които са средно 4.5 MB големи, се трансферират към JXFileSystem 4.33 дял на Амига, отнемайки около 6 секунди. Но дори и трансфера да е по-бърз, картата с памет е все още бавно паметово устройство, което е един от недостатъците на този вид складови устройства. Бавнотията се забелязва и когато направя снимка, и след това трябва да чакам 2-3 секунди, за да бъде записано изображението, преди да мога да направя друга снимка. Това е защото изображението е твърде голямо за бавната карта с памет.
Заключение
Кронос 80 в 1 Четец на Карти с Памет е много полезно устройство, особено за хора като мен, които обичат да пътуват, пренасят данни, слушат музика, правят снимки и общо обичат да човъркат по джаджи. Той е евтин, сигурен, малък, лесен за манипулиране и опаковане. Дори и да има малко дразнещи неща, аз го препоръчвам на всеки който използва или ще използва различни видове карти с памет. Не съжалявам че го купих, дори и да мога да имам достъп до карти с памет по други методи.